Сиймур Хърш: Тайната история на американо-норвежките секретни операции от Виетнам до Северен поток
Автор Сиймур Хърш, seymourhersh.substack.com
Защо Норвегия? Защо по-голямата част от тайното обмисляне и образование се организира в Норвегия, каквато е моята версия за решението на администрацията на Байдън да унищожи тръбопроводите Северен поток? И за какво бяха забъркани професионални моряци и техници от норвежкия флот?
Простият отговор е, че норвежкият флот има дълга и мътна история на съдействие с американското разузнаване. Преди пет месеца тази екипна работа - за която към момента знаем напълно малко - имаше за резултат унищожаването на две тръби, по заповед на президента Байдън, с интернационалните последици, които следва да се обясняват. А преди шейсет години, както сочи историята от този интервал, дребна група норвежки моряци е забъркана в президентска машинация, която води до преждевременна и кървава повратна точка във Виетнамската война.
След Втората международна война, извънредно внимателната Норвегия влага в конструирането на огромни тежковъоръжени бойни кораби, с цел да брани своето атлантическо крайбрежие, разпростряло се на 1400 благи. Тези съдове са надалеч по-ефективни от фамозните американски РТ кораби, прославяни и в доста следвоенни филми. Тези кораби са известни като “клас мръсни ” поради мощните им огнестрелни качества и няколко от тях са продадени на американския флот. Според норвежки отчет, до 1964 година минимум двама норвежки моряци са признали за присъединяване си в ръководени от Централно разузнавателно управление на САЩ незаконни офанзиви по северното виетнамско крайбрежие.
Според в никакъв случай непотвърдени отчети норвежките патрулни кораби са били обслужвани от норвежки офицери и екипажи. Това, за което няма никакъв спор е, че американската цел е да окаже напън на управлението на Северен Виетнам, с цел да понижи поддръжката си за анти-американските бойци в Южен Виетнам. Стратегията не проработва.
По това време нищо от това не е известно на американската общност. А норвежците ще запазят тайната в продължение на десетилетия. Смъртоносната игра на Централно разузнавателно управление на САЩ на котка и мишка води до несполучлива офанзива на 12 август 1964 година, при която три северновиетнамски артилерийски кораба нападат два американски разрушителя – USS Maddox и USS Turner Joy – на огромен оспорван воден сектор, прочут като Залив на Тонкин, който се простира сред Северен и Южен Виетнам.
Два дни по-късно, до момента в който разрушителите към момента са незасегнати, командирът на Maddox се свързва с началниците си и оповестява, че е под торпедна офанзива. Оказва се, че паниката е подправена и скоро той отдръпва рапорта си. Но американските дешифровчици – под натиска на секретаря по защитата Робърт Макнамара, който от своя страна извършва волята на президента Линдън Джонсън – се разсейват, защото Макнамара пренебрегва втория сигнал за анулация на паниката и Джонсън споделя пред американската общност, че има доказателства, че Северен Виетнам е нападнал американски разрушители. Джонсън и Макнамара са намерили метод да вкарат Северен Виетнам във война.
Предаваната по националната телевизия тирада на Джонсън на 4 август 1964 година е смразяваща със своята измамност, изключително когато човек знае какво е предстояло да се случи.
„ Този нов акт на експанзия “, споделя той „ е прицелен непосредствено към нашите сили и още веднъж напомня на всички нас в Съединените щати смисъла на битката за мир и сигурност в Югоизточна Азия. Към експанзията посредством гнет на мирните селяни в Южен Виетнам в този момент се прибавя и очевидна експанзия в намерено море против Съединените американски щати. “
Общественият яд се отприщва и Джонсън оторизира първата американска бомбардировка против Северен Виетнам. Няколко дни по-късно Конгресът приема резолюция за Залива Тонкин със единствено два гласа „ срещу “, давайки на президента правото да разположи американски войски и да употребява военна мощ в Южен Виетнам по всевъзможен, определен от него метод. И това продължава в течение на идващите единайсет години, а гибелта на 58 000 американци и милиони виетнамци следва.
Норвежкият флот, като предан съдружник в Студената война, остава глух, и през идващите няколко години, съгласно норвежки отчети, продава още осемнадесет от техните патрулни кораби „ клас мръсни “ на американския флот. Шест са унищожени в сражения.
През 2001 година Робърт Ханьок, историк в Агенцията за национална сигурност, разгласява “Skunks, Bogies, Silent Hounds and the Flying Fish: The Gulf of Tonkin Mystery, 2-4 August 1964 ” – дефинитивно изследва събитията в залива, в това число операцията на дешифриращото разузнаване. Той разкрива, че 90 % от съответните прихващания на сигнали, в това число тези от Северен Виетнам, не са били включени в окончателните отчети на Агенцията по национална сигурност за случката и по този метод не са били предоставени и на конгресните комисии, които по-късно са разследвали злоупотребата, което довежда до вкарването на Америка надълбоко във Виетнамската война.
Това е общественото досие в настоящия му тип. Но, както научих от източник от средите на американското разузнаване, има доста повече от това. Първата партида норвежки патрулни кораби, предопределени за необявената война на Централно разузнавателно управление на САЩ против Северен Виетнам, в действителност е наброявала шест. Те дебаркират при започване на 1964 година във Виетнамската военноморска база Дананг, на 85 благи южно от границата сред Северен и Южен Виетнам. Корабите имат норвежки екипажи и норвежки морски офицери за капитани. Обявената задача е, че ще учат американски и виетнамски моряци по какъв начин да оперират корабите.
Съдовете правят дълготрайна серия от офанзиви, ръководени от Централно разузнавателно управление на САЩ, против брегови цели в Северен Виетнам. Тайната интервенция е следена от взаимен комитет на шеф щабовете във Вашингтон, а не от американското командване в Сайгон, което по това време е водено от армейски военачалник Уилям Уестморленд. Тази смяна се прави оценка като основна, тъй като има и различен аспект на необявената война против Северен Виетнам, която се счита за свещена. Американските военноморски тюлени са натоварени с задача и имат високоприоритетен лист с доста нападателни цели, включващи тежко защитавани радарни обекти в Северен Виетнам.
Това е загадка война в тайната война. Беше ми разказано, че най-малко двама тюлени са попаднали в засада от северни виетнамци и са били тежко ранени в яростна престрелка. И двамата са съумели да се доберат до брега и са били в последна сметка избавени. И двамата са били наградени с орден за смелост – най-високото отличие в Америка – в строга загадка.
Имало е и надалеч не толкоз трагични акции в хода на разгръщането на войната. На един по-късен стадий е решено да бъдат въоръжавани прилепи със запалителни устройства и да бъдат хвърляни от въздуха над региони от огромен интерес в южната част на страната. Пускането се е осъществило на огромна височина и прилепите бързо са измръзвали до гибел.
Тази част от свръхсекретната и непозната до момента история повдига явен, за кореспондент, въпрос: какво още не знаем за тайната интервенция в Норвегия, която докара до унищожаването на тръбопроводите? И има ли някой в Сената и в Камарата, или в американската преса, заинтригуван да открие какво се е случило, и какво друго не знаем?
Източник: seymourhersh.substack.com
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Защо Норвегия? Защо по-голямата част от тайното обмисляне и образование се организира в Норвегия, каквато е моята версия за решението на администрацията на Байдън да унищожи тръбопроводите Северен поток? И за какво бяха забъркани професионални моряци и техници от норвежкия флот?
Простият отговор е, че норвежкият флот има дълга и мътна история на съдействие с американското разузнаване. Преди пет месеца тази екипна работа - за която към момента знаем напълно малко - имаше за резултат унищожаването на две тръби, по заповед на президента Байдън, с интернационалните последици, които следва да се обясняват. А преди шейсет години, както сочи историята от този интервал, дребна група норвежки моряци е забъркана в президентска машинация, която води до преждевременна и кървава повратна точка във Виетнамската война.
След Втората международна война, извънредно внимателната Норвегия влага в конструирането на огромни тежковъоръжени бойни кораби, с цел да брани своето атлантическо крайбрежие, разпростряло се на 1400 благи. Тези съдове са надалеч по-ефективни от фамозните американски РТ кораби, прославяни и в доста следвоенни филми. Тези кораби са известни като “клас мръсни ” поради мощните им огнестрелни качества и няколко от тях са продадени на американския флот. Според норвежки отчет, до 1964 година минимум двама норвежки моряци са признали за присъединяване си в ръководени от Централно разузнавателно управление на САЩ незаконни офанзиви по северното виетнамско крайбрежие.
Според в никакъв случай непотвърдени отчети норвежките патрулни кораби са били обслужвани от норвежки офицери и екипажи. Това, за което няма никакъв спор е, че американската цел е да окаже напън на управлението на Северен Виетнам, с цел да понижи поддръжката си за анти-американските бойци в Южен Виетнам. Стратегията не проработва.
По това време нищо от това не е известно на американската общност. А норвежците ще запазят тайната в продължение на десетилетия. Смъртоносната игра на Централно разузнавателно управление на САЩ на котка и мишка води до несполучлива офанзива на 12 август 1964 година, при която три северновиетнамски артилерийски кораба нападат два американски разрушителя – USS Maddox и USS Turner Joy – на огромен оспорван воден сектор, прочут като Залив на Тонкин, който се простира сред Северен и Южен Виетнам.
Два дни по-късно, до момента в който разрушителите към момента са незасегнати, командирът на Maddox се свързва с началниците си и оповестява, че е под торпедна офанзива. Оказва се, че паниката е подправена и скоро той отдръпва рапорта си. Но американските дешифровчици – под натиска на секретаря по защитата Робърт Макнамара, който от своя страна извършва волята на президента Линдън Джонсън – се разсейват, защото Макнамара пренебрегва втория сигнал за анулация на паниката и Джонсън споделя пред американската общност, че има доказателства, че Северен Виетнам е нападнал американски разрушители. Джонсън и Макнамара са намерили метод да вкарат Северен Виетнам във война.
Предаваната по националната телевизия тирада на Джонсън на 4 август 1964 година е смразяваща със своята измамност, изключително когато човек знае какво е предстояло да се случи.
„ Този нов акт на експанзия “, споделя той „ е прицелен непосредствено към нашите сили и още веднъж напомня на всички нас в Съединените щати смисъла на битката за мир и сигурност в Югоизточна Азия. Към експанзията посредством гнет на мирните селяни в Южен Виетнам в този момент се прибавя и очевидна експанзия в намерено море против Съединените американски щати. “
Общественият яд се отприщва и Джонсън оторизира първата американска бомбардировка против Северен Виетнам. Няколко дни по-късно Конгресът приема резолюция за Залива Тонкин със единствено два гласа „ срещу “, давайки на президента правото да разположи американски войски и да употребява военна мощ в Южен Виетнам по всевъзможен, определен от него метод. И това продължава в течение на идващите единайсет години, а гибелта на 58 000 американци и милиони виетнамци следва.
Норвежкият флот, като предан съдружник в Студената война, остава глух, и през идващите няколко години, съгласно норвежки отчети, продава още осемнадесет от техните патрулни кораби „ клас мръсни “ на американския флот. Шест са унищожени в сражения.
През 2001 година Робърт Ханьок, историк в Агенцията за национална сигурност, разгласява “Skunks, Bogies, Silent Hounds and the Flying Fish: The Gulf of Tonkin Mystery, 2-4 August 1964 ” – дефинитивно изследва събитията в залива, в това число операцията на дешифриращото разузнаване. Той разкрива, че 90 % от съответните прихващания на сигнали, в това число тези от Северен Виетнам, не са били включени в окончателните отчети на Агенцията по национална сигурност за случката и по този метод не са били предоставени и на конгресните комисии, които по-късно са разследвали злоупотребата, което довежда до вкарването на Америка надълбоко във Виетнамската война.
Това е общественото досие в настоящия му тип. Но, както научих от източник от средите на американското разузнаване, има доста повече от това. Първата партида норвежки патрулни кораби, предопределени за необявената война на Централно разузнавателно управление на САЩ против Северен Виетнам, в действителност е наброявала шест. Те дебаркират при започване на 1964 година във Виетнамската военноморска база Дананг, на 85 благи южно от границата сред Северен и Южен Виетнам. Корабите имат норвежки екипажи и норвежки морски офицери за капитани. Обявената задача е, че ще учат американски и виетнамски моряци по какъв начин да оперират корабите.
Съдовете правят дълготрайна серия от офанзиви, ръководени от Централно разузнавателно управление на САЩ, против брегови цели в Северен Виетнам. Тайната интервенция е следена от взаимен комитет на шеф щабовете във Вашингтон, а не от американското командване в Сайгон, което по това време е водено от армейски военачалник Уилям Уестморленд. Тази смяна се прави оценка като основна, тъй като има и различен аспект на необявената война против Северен Виетнам, която се счита за свещена. Американските военноморски тюлени са натоварени с задача и имат високоприоритетен лист с доста нападателни цели, включващи тежко защитавани радарни обекти в Северен Виетнам.
Това е загадка война в тайната война. Беше ми разказано, че най-малко двама тюлени са попаднали в засада от северни виетнамци и са били тежко ранени в яростна престрелка. И двамата са съумели да се доберат до брега и са били в последна сметка избавени. И двамата са били наградени с орден за смелост – най-високото отличие в Америка – в строга загадка.
Имало е и надалеч не толкоз трагични акции в хода на разгръщането на войната. На един по-късен стадий е решено да бъдат въоръжавани прилепи със запалителни устройства и да бъдат хвърляни от въздуха над региони от огромен интерес в южната част на страната. Пускането се е осъществило на огромна височина и прилепите бързо са измръзвали до гибел.
Тази част от свръхсекретната и непозната до момента история повдига явен, за кореспондент, въпрос: какво още не знаем за тайната интервенция в Норвегия, която докара до унищожаването на тръбопроводите? И има ли някой в Сената и в Камарата, или в американската преса, заинтригуван да открие какво се е случило, и какво друго не знаем?
Източник: seymourhersh.substack.com
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ